Южната част на страната е известна преди всичко с планината Родопи, едно от най-привлекателните места за туризъм през лятото. Точно там е разположено село Ситово, като се има предвид населеното място в пловдивска област. Другото такова със същото име се намира на територията на Силистра, но пловдивското е едно от най-красивите села в България благодарение на неповторимата природа. Аязмото със студена и лековита вода също допринася за неговата популярност, иначе още преди повече от две хиляди години по тези места е съществувала активна дейност на живот. Траки от племето беси са едни от първите заселници тук, те живеят предимно в епохата на Одриското царство. В историята остават като племе, имащо изключително боен и войнстващ характер. Местността Щут е тяхно любимо и предпочитано място, защото е пълно с крепости и други подобни съоръжения. Щуда града още може да се види, като е достатъчно да се измине само един км в посока Пловдив.
Ситово има и свой Ситовски надпис, благодарение на който разбираме за уседналия начин на живот, воден по тези места. Става дума за годините, преди да се стигне до образуването на Пловдив от древността. В епохата на Средните векове обаче населеното място не остава за постоянно в ръцете на един господар. То ту е под покровителството на българската държава, ту преминава в ръцете на Източната римска империя. Известна повече с името Византия, тя завладява страната ни през 1018-та година. За съжаление местните жители изпитват на гърба си и жестоките удари на османските поробители. Между 1392-ра и 1394-та година селото е завладяно, макар и много трудно. То наглед е добре защитено от масивните скални образувания, но все пак османската войска успява да го достигне. Потурчването на селото по принудителен начин е може би най-тежкият период за хората от психологическа гледна точка. В действителност цялата родопска област е подложена на насилствено приемане на исляма, като това става предимно през 60-те години на седемнадесети век. Неслучайно в романа на Антон Дончев Време разделно действието се развива през 1668-ма, а книгата разказва за долината Елинденя и взетия като еничар Кара Ибрахим, върнал се да обърне селото си в правата вяра.
Не всички жители от Ситово биват застигнати от тежката и трагична участ да загубят живота си поради отказ да приемат турската вяра. Мнозина са заклани, но живите успяват да се укрият из различни близки местности. Благодарение на тях селото поне отчасти съхранява християнския си облик. През Априлското въстание така нареченият Армазки поп бива убит от българските мохамедани. През 1882-ра година те са изселени от тези места, а все още по тези места могат да се чуят разказите на възрастни хора. Те са предадени през годините от техните баби, дядовци и родители. За попа се носят легенди от героичен характер, според които е по-смел дори от Мехмед Паша, страшилището на османците. Свещеникът не само разполага със собствен револвер, но язди добре охранена кобила. Стреля постоянно с оръжието си, докато язди, а на въпросите на хората защо го прави, отговарял, че това е всъщност чаткането на петалите на кобилата му.
